НАКРИВЯ̀ВА МИ несв.; накривèе ми, мин. св. накривя̀ ми, прич. мин. св. деят. накривя̀ло ми е, св., непрех. Разг. Докривява ми, домъчнява ми. Избирай добре и подир обѝчай, без да мориш и себе си, и избраната жена с неприлично беснувание, без да ти накривява, ако не затваря очите си пред людската любезност. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 90. От няколко дни нещо му е накривяло.